Социални Мрежи
КОЛИЧКА 0
продукта
Количката е празна
Каталог

Деветте от Световното наследство на ЮНЕСКО

2 юни 2021
Деветте от Световното наследство на ЮНЕСКО

В Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО влизат девет български забележителности:

 
 

  Боянска църква е вписана в Списъка под номер 42 през 1979 г.
  Средновековна църква в квартал Бояна в София. Най-старата постройка е от 10 век. През 13 век е построена втора постройка от  Калоян. Тук са прочутите ръкописи от неизвестния Боянски майстор. През 1259 г. са нарисувани портретите на севастократор Калоян, съпругата му Десислава,  както на цар Константин Тих Асен и царица Ирина. До тогава не е било прието да се рисуват реални личноси.
 

madara  Мадарският конник е вписан в Списъка под номер 43 през 1979.
 Най-старият и най-голям скален релеф в Европа. Направата му датира към началото на 8 век.  Педставлява  конник, в ествествен размер, изсечен върху скала на 23 метрова височина. Най-вероятно е хан Тервел (701-721 г.), спасил Константинопол и Европа от Арабско нашествие през 717 г. Около конника има издълбани надписи.
 
 

ivanovo  Ивановските скални църкви са вписани в Списъка под номер 45 през 1979.
  Предсталяват комплекс от издълбани в скалите, в каньона на река Русенски Лом, над 20 църкви, параклиси и килии, свързани по между си с издълбани стълби и пътеки. Образуват скалния манастир "Свети архангел Михаил". Основаването му датира към 20-те години на 13 век. Запазени са много стенописи.
  По време на съществуването си  са били един от главните светски и просветителски центрове в средновековна България.

kazanlak
  Казанлъшката гробница е вписана в Списъка под номер 44 от 1979.
  Куполообразна гробница на тракийския владетел на Одриското царство- Ройгос. Датирана е от края на 4в. преди н.е. Намира се в гр. Казанлък. В околоностите му се е намирала столицата на тракийското царство- Севтополис. 
 Най-известна е с добре запазените си стенописи, чийто художник се е казвал Кодзимасис Хрестос.
 Открита е случайно от войници, копаещи окопи, през 1944 година.
 Достъпна за оглед е копието-гробница, а оригиналната е консервирана и достъпът до нея е строго ограничен.
 
 

nesebar
  Несебър - античният град  -  е вписан в Списъка под номер 217 през 1983.
 Един от основните градове в античността и до наши дни по Черноморието. Старата част се намира на полуостров, вдаден в морето и образуващ  две удобни пристанища. Основан е от тракийците, след това става византийски, римски, савойски. В пределите на България е от 812 година.
 Добре запазени са: стара тракийска крепостна стена,  Старата Метрополия, както и 44 църкви.
Несебър е свидетел на буйните обрати на историята по бреговете на Черно море и е една от неговите перли.

pirin  Национален парк Пирин- е вписан в Списъка под номер 225 през 1983 .
 Националният парк е един от трите парка в България. Заема по-голямата част от Пирин и е основан на 8.11.1962 год. Създаден е с цел опазане на природното богатство на горските масиви в най-високите части на планината.
.
 
 
 

rilskimanastir  Рилският манастир е вписан в Списъка под номер 216 от 1983 г.
   Манастирът е основан през 10 век от отшелника, канонизиран в Българската православна църква, Иван Рилски.
  Манастирският комплекс е архитектурен връх  за възрожденските ни времена. Той е бил основен  културен и възрожденски център.
 
 
 

srebarna  Резерват Сребърна е вписан в Списъка под номер 219 през 1983 година.
 Сладководно езеро, с площ от 2 квадратни километра, в близост до Дунав, намиращо се на основния, миграционен, птичи поток "Виа Понтика" .
 Тук гнездят около 100 вида птици, повечето от които много редки или изчезващи. Има и около 80 вида прелитащи птици.
 Най-интересни са: къдравия пеликан, бяла, рижава и черна чапли и други.
 
 

svestari  Свещарска гробница е вписана в Списъка под номер 359 през 1985 година.
  Древна тракийска гробница от 3 век пр.н.е. Намира се до село Свещари. Има уникално архитектурно изпълнение. Нейното вътрешно изпълнение не е срещано при други тракийски гробници. Разграбена е през древността.
 
 
Информацията и снимките са получени от www.unesko.org