Социални Мрежи
Каталог

Други планини

1 май 2017
Други планини

Влахина планина

  Влахина /Пастуша/ е част от Осоговско-Беласишката група и е разположена по протежение на българо-македонската граница, около 40 км. Най-висок връх е Огреяк/Кадиица/ 1924 м, който е разположен в южнзтз част на планината. По някога северната част на планината се среща с името Руенска планина. /вр.Руен1134 м./. На север седловината Черната скала я разделя с Осогово, а на юг седловината Седлото я свързва с Малешевската планина. На изток е долината на Струма, а на запад долината на р.Брегалница /в Македония/ я разделя с планината Голак.

 По-високи върхове:
 1.Огреяк /Кадийца/ 1924 м.

Малешевска планина

 Малешевска планина е гранична планина между България и Македония. Най-високата й точка е Ильов връх /Джама/ 1803 м. Площта й е около 500 км2.На изток е долината на р. Струма. На север, чрез седловината Седлото, се свързва с Влахина. На запад е областта Малешево и долината на р. Брегалница в Македония. На юг долината на река Лебница я отделя от Огражден.


Върхове:  

 Ильов връх /Джама/ 1803 м.
Моравски връх /Ченгене кале/ 1710 м. /най-източната точка на БЮР Мкедония/

Огражден

Огражден, със своите 1744 м. е най-ниската планина от Осоговско- Беласишката група. Той е гранична планина между България и Македония. Най-високият му връх Огражденец 1744 м. се намира в западната ни съседка, а в българската част на планината най-висок е връх Билска чука 1644 м. На север, чрез долината на р. Лебница се свързва с Малешевската планина, а долината на Струмешница я свързва с Беласица.


 По-високи върхове:  


Огражденец 1744 м.
Билска чука 1644 м.
Голак 1639 м.
Маркови кладенци 1523 м.  

Кървав камък

Кървав камък е гранична планина. По нейното било минава границата между България и Сърбия. Нейният връх Било 1737 м. е най-високата точка на българското Краище. На север тя достига до Знеполе и Рудинската планина, на запад до Власинското езеро в Сърбия, на юг до Милевската планина, а на изток Еловишката планина. Дълга е около 16 км като в северния й край е разделеното село Стрезимировци. Друг връх е Въргавица 1393 м.

 

Милевска планина

Милевска планина е гранична планина. По билото й минава границата между България и Сърбия. Най-високият й връх е Милевец 1733 м. На север от нея се намира планината Кървав камък. На юг и югозапад е Босилеградската котловина, а на изток долината на Треклянска река. В подножието се намира град Босилеград.

Руй планина

Руй планина е гранична планина между България и Сърбия като по-голямата й част е в нашата западна съседка. Най-високият й връх Руй 1706 м. е най-висок във Верило-Руйската планинска група. На югоизток е планината Стража, на изток- Завалската планина, а на юг чрез Знеполе се свързва с Краището. На запад е планината Грамада в Сърбия.

Хижи в Руй планина

 
"Ерма"- хижа
700 м.н.в.
25 (1,2,3,6 легла) места
+42 50'41'';+22 38'57''
 
На 1 км. от гр.Трън
 
Триетажна, масивна сграда.
Електрифицирана, водоснабдена,
общи WC на етажа.
Печки на твърдо гориво. Столова,
механа, паркинг.
Съседни туристически обекти:
-Ждрелото на р.Ерма- 45 мин.
-Манастир "Свети Арх. Михаил"- 30 мин.
-х."Руй"- 3 ч.

 

 
.
 
"Руй"- хижа
обновена в 2010 г.
1508 м.н.в.
40 (2,4,5,9 легла) места
+42 52'11'';+22 34'54''
 
На 16 км. от Трън
 
 Двуетажна сграда. Водоснабдена. Електрифицирана.
Паркинг.Столова.Кухня.Къмпинг.
Ски-влек.
 
 Съседни туристически обекти:
-Вр.Руй (1706 м.)- 1 ч.
-с.Ломница- 2ч. и 40 мин.
-с.Забел-3ч.
-с.Турковци- 3 ч.
-х."Ерма"- 4 ч.

 

 

 

 

Лисец

 Лисец е най-южната планина в Краището. Тя е куполна планина, намираща се в непосредствена близост до Осогово, което е на юг от нея. В подножието й, от северния край, минава жп линията Кюстендил Гюешево, а от южния й край е асфалтовия път Кюстендил-Гюешево-Скопие. Най-високият й връх е Връшник 1500 м. На голяма надморска височина в нея има няколко села.

 

Чудинска планина

 Чудинска планина е най-западната планина в България. Тук се намира точката на пресичане на трите граници: България, Сърбия и Македония. Също така тук е и най-западната ни точка- вр. Шулеп камък с координяти : 42°19' северна ширина и 22°21' източна дължина. На север Босилградската котловина я разделя от Милевската планина. На изток Соволянска Бистрица я отделя от Лисец. На юг е полето Каменица с Велбъждкия проход На запад са сръбските планини: Дукат /1871 м./ и Тлъмина/1829 м./

 
 Върхове:
Арамлия 1492 м.
Шулеп камък 1337 м. /най-западната точка на България/

 

Конявска планина

Конявската планина се намира между Кюстендилската и Радомирската котловина. На запад Земенският пролом я разделя от Земенската планина. Гологлавският рид я отделя от Верила. Най-висок връх е Виден 1487 м. Разделя се на Западна, Източна и Централна /Риша планина/ Конявска планина.  Пътят София-Кюстендил минава под връх Виден.


 Върхове:
 
Виден 1487 м.
Риша 1444 м.
Колош 1314 м.

 

Ерулска планина

Ерулската планина се намира в централната част на Краището. Името й произлиза от село Ерул, което се намира в северната част на планината.  На североизток се намират планините Стража и Любаш. На запад Кървав камък. На северозапад Знеполе. На юг Дивлянската котловина я свързва с Земенската планина и Черна гора. Най-висок връх е Големи връх 1481 м.

 

Верила

Планината Верила се намира между Самоковската, Дупнишката и Радомирската котловина. Отделена е от Витоша чрез Бука преслап, от Рила чрез Клисурската седловина, а от Конявска планина чрез Гологлавски рид. Дължината й е около 14 км., а ширината й около 20 км. Най-висок връх е Голям Дебелец 1415 м.

 

Любаш

Планината Любаш е самостоятелна куполна планина намираща се близо до планината Стража. Най-високият и връх е Момин двор/Любаш/ 1398 м.

 

Стража (Парамунска планина)

Планината Стража се намира югоизточно от град Трън. Свързана е непосредствено с планината Любаш, а  Ездимирската планина я свързва с Руй планина. Най-високият й връх е Стража 1389 м.

 

Кобилска планина

Кобилската планина се намира в Краището. На запад от нея е Милевската планина. На юг е Босилеградската котлковина. На изток е Земенската планина и Дивлянската котловина. От скоро най-висок връх е Бели камък 1362 м. До скоро се смяташе, че Чардак 1312 м. е най-високият в планината.

 

Плана

Плана е планина в Западна България. Самоковската котлина я разделя от Рила, Панчаревския пролом от Средна гора, а седловината Ярема от Витоша. На изток граничи с язовир Искър.

  Тя представлява плосък масив с издигнати единични върхове. Най-висок връх е Манастирище 1338 м.


 Върховете са:


Манастирище 1338 м.
Мухчел 1326 м.
Главева могила 1315 м.
Вишино бърдо 1313 м.
Кръстю 1305 м.
Речьов камък 1255 м.
Кози рид 1209 м.

 

Еловишка планина

Еловишката планина е част от Краището. На изток поречието на река Явор я отделя от Ерулската планина . На запад от нея е Кървав камък. Най-висок връх е Плоча 1329 м.

 

Земенска планина

Земенската планина е част от Краището. Реката Драговищица на юг я отделя от пл. Лисец. Земенският пролом на Струма, на изток, я разделя от Конявската планина. На запад от нея е Босилеградската котловина. Коритото на Треклянската река, на север, я разделя от Дивлянската котловина и Еловишката планина. Тя е меридиално разположена север-юг с дължина до 19 км. и ширина около 7 км. Освен отвесните скали от към Земенския пролом друга забележителност на планината е водопадът Скакавица.


 По-високи върхове са:


вр. Тичак- 1295 м., най-висок в Земенската планина
вр. Силни връх- 1245 м.
вр. Иванов камък- 1208 м.
вр.Мечка- 1176 м.

 

Стъргач

Стъргач е най-ниската планина от Рило-Родопска група. Най-високият й връх Странгац 1270 м. се намира в Гърция, а у нас най-висок е Асанов връх 1218 м., въпреки че най-високото място в България има височина 1249 м. но то не е връх, а част от граничното било. За граница със Славянка на запад служи седловината Пъдарчовица 720 м. Общата площ на Стъргач е 93 км2 като само 40% са на  наша територия. На север и изток граничи с долината на р. Мътница, приток на Места, която я отделя от Пирин.

 В  подножието й са двете български села: Илинден и Нова Ловча.


По-високи върхове:


Странгац  1270 м.
Асанов връх 1218 м.
Пазлъка 1152 м.
Белите камъни 1052 м.

 

Люлин

Люлин е планина в Западна България. Владайската седловина я разделя от Витоша. Радуйската седловина я разделя от Вискяр. Бучинският проход дели планината на западна и източна. Богата е на водни запаси. По склоновете й растат гъсти, широколистни гори. Най-висок връх е Дупевица 1266 м., който до 1997 г. е забранен за посещение.

 По-високи върхове:

 

Дупевица 1266 м.
Райловско градище 1199 м.
Мелича 1169 м.
Криви камък 1127 м.

 

Ездимирска планина /Чука/

 

Ездимирска планина /Чука/ е малка планина, която свързва Стража планина с Руй планина. Най-висок връх е Големи връх 1219

 

Пенкьовска планина

Пенкьовската планина се намира в Краището. На юг Треклянската река я разделя от Земенската планина. На изток от нея е Рудинската планина. На север е Ерулската планина. На запад е Кобилската планина. Най-висок връх е Конски връх 1187 м.

 

Завалска планина

Завалска планина се намира в Пернишка област, близо до село Завала, от където произлиза името й. Тя се приема за гранична планина между Знеполе и Бурел. Наблизко минава границата ни със Сърбия. Съседни планини са: Вискяр и Стража, Любаш, както и планината Гребен в Сърбия.

 Тя е обезлесена и най-високият й връх е Китка 1181 м.

 

Рудина планина

Рудина планина се намира в Краището. Тя заема средищно място и граничи с почти всички планини от Краището. На запад граничи с планините: Ерулска, Пенкьовска, Земенска. На изток с Черна гора. На север е Ерулската планина, а на юг Струма я отделя от Конявската планина. Дължината й достига до 15 км, а ширината 8-10 км.


Върхове:


Сирищнишка Рудина- 1172 м.
Бандерата- 1155 м.

 

Голо бърдо

Голо бърдо е разположено между Пернишката и Радомирската котловина. Свързва се с Верила и Витоша /яз. Студена ги разделя/. Тя е гола, обезлесена планина, с най-висок връх Ветрушка 1158 м. Билото й е северозапад-югоизток с дължина около 17 км. и ширина 9 км.

 

Черна гора

Планината Черна гора/Църна гора/ е най-ниската планина от Верило-Руйската група. На изток Струма я отделя от Голо бърдо, а на запад се намира Краището. На север е Граовската котловина, а на юг Радомирската котловина. Най-високата й точка е връх Тумба 1129 м.

 

Вискяр

Вискяр е от малките български планини. Намира се на северозапад от Люлин. Разделя ги Радуйската седловина. На северозапад от нея е Завалската планина. В подножието й се намира град Брезник. Най-висок връх е Мечи камък 1077 м., което я прави третата най-ниска планина у нас след Странджа и Сакар.

 

Сакар

Сакар е най-ниската плнина в Блгария. Със свите 856 м. тя е единствената планина у нас, чийто най-висок връх е  под 1000 м. Билото й е извито и има дължина около 30 км. На изток  р.Тунджа я отделя от високите /631 м./ и дълги /50 км/ Дервентски възвишения. На югоизток р. Марица я отделя от рида Гората в Източните Родопи, а на север граничи с куполообразните Манастирски възвишения /600 м./ На юг достига до границата с Турция. Освен дългото и полегато било интерес представлява и куполообразния връх Дервишка могила / 689 м./.


 По-виски върхове са:


Вишеград 856 м.
Боговец 738 м.
Дервишка могила 689 м.
Голямата звезда 640 м.
Калето 641 м.


Сакар е мнного беден на водни източници.